няколко дни по-рано|хижата в гората

Изсъхналата трева и клоните по земята издават какъвто и да било звук за пръв път от месеци насам. За секунди биват размазани и опустошени. Хижата е празна - поне така изглежда; поне засега. Пантите на старата дървена врата, някога боядисвана в бяло, сега скърцат и шумът отеква в ушите на вампира. Някога тясното помещение е било собственост на семейството му. Днес е просто развалина, в която веднъж годишно се приютява по някой сериен убиец, вампир или върколак по пълнолуние.
Стените са изцапани с кръв. Червената просъхнала течност се очертава дори по изгнилата средновековна маса от бял дъб. Вампира навлиза по-навътре, докосвайки всяка останала "мебел" в хижата. Повдига ръка и я поглежда - насъбрала се е толкова прах. Почиства ръката си и в следващия момент се появява онова странно чувство, че не си сам.
Усеща леко боцване по шията си преди да се усети. В следващия момент едната му ръка е хванала гърлото на непохватна вампирка, а другата е приклещила ръцете й.
- Сега ли да те убия или ще ти е по-приятно първо малко да си поиграем? - изсъсква, притискайки още по-силно ръката си към шията й.