Клуб "Live The Party"

Вереятно това щеше да е поредната пропиляна нощ за мен и най- запомнящата се за някое злощастно момченце с което щях да си легна. И ето ме сега, влача чисто новите си обувки по покриятн паваж, загърната с коженото си яке под което се подаваше черната ми рокля. Бях се запътила към най- новият бар, но нямах особено големи очаквания. Баровете бяха толкова еднообразни, пък дори и да имаше някаква нищожна разлика в обзавеждането, то сред гъстият пушек от наргилета, пури и цигари той не можеше да се забележи.
Всичките ми дни и нощи минаваха в тези барове, заобиколена от спиртни напитки и пияни мъже. Да, от една страна това дори не беше подобие на живот, но от друга беше мечтата на всяко момиче. Луди нощи с непознати, алкохол без дори да имаш лична карта, танци до сутринта. Какво по хубаво? Така казано, аз живеех за всички момичета които не можеха да си позволят това удоволствие. Годините се минаваха, вековете се точеха..времената се променяха, но аз винаги си оставах студена, безчуствена, единствено заинтересована от това колко е отлежавало едно вино.
Вече бях пред входа на новооткритият бар. Имаше поне стотина човека на опашката, но аз бях прекалено изнервена за да чакам всички тези, непълнолетни дечица да се опитват да излъжат гиганта на вратата, служещ за охрана. Избутах тълпата и се изправих пред мъга, който беше истинска горила. Гледаше ме намръщено в очакване да получи личната ми карта, но аз само го хванах за ръката и го погледнах в очите. Прошепнах му леко да ме пусне и той веднага се отмести от посребрената врата.
Още от престъпването през прага ме лъхна познатата миризма на спиртни напитки и тютюн. Проправих се път през тълпата и се стараех да не докосвам потните тела кършещи се на дансинга под въздействието на някакви опияти.
Седнах на бара и без да се и замислям си поръчах едно уиски. Не след дълго кристалната чаша с течността вече беше в ръцете ми, а аз само я поклащах и се оглеждах в търсене на някой..мъж? Може би.
Не след дълго видях някакъв да се приближав до бара и леса усмихна се плъзна по лицето ми. Той седна на бара, а аз отидох до него и се усмихнах.
- Здравей. - казах аз и отново се умихнах.

Мускулест мъж, опрял лакти на бара, държащ запалена цигара в дясната си ръка. Почти незабележимо червено петно шари по ръкава му. Чува шума на запалки, токове и приглушена музика. Както и гласа на някаква мацка. Сетивата му са изострени - може да усети как ръката й се плъзга по бедрото, покрито с тънък плат, въпреки че е с гръб към нея. Усмихва се на една страна и поклаща глава.
- Какво? Всеки ден едно и също? О, да - днес съм аз наред. - все още не я поглежда.
Мяркал е русокосата няколко пъти в бара. Все си тръгва с различен идиот, който няма търпение да оправи сладката й задница. Е, да, Дийн също не възразява да го стори, но донякъде му е писнало да хваща първата кукла, която му се изпречи на пътя. Къде остана женското достойнство в днешно време?
Обръща се към русата и я поглежда право в очите. Изправя се плавно, като се приближава към нея. Прокарва лявата си ръка по кръста й - дясната все още държи цигарата - и жадно я целува. Приближава устни към ухото й, оставяйки я да усети дъха му.
- Не започва ли да ти писва всяка нощ да си с различен? Вероятно щеше да се страхуваш да не хванеш някоя болест... ако беше човек.
Държи се грубо. Едва ли щеше да е така, ако не му се беше наложило да изтръгне сърцето на скапания хибрид, който се опита да го убие пред бара.